Когато ни хвърлят в непознати води, ние инстинктивно започваме да „ритаме и пляскаме” в опит да заплуваме по течението. Тук обаче ще изпробваме един друг подход, а именно умението да се вглъбиш, за да помислиш за това кой си ти, каква е твоята лична история, твоя подход и отношения с другите, и начините ти на учене.
Самосъзнание
Има различни дефиниции за ученето, които се свързват с познание и способности или умения. За щастие, няма един-единствен оптимален метод за учене. Ученето може да се опише като придобиване на ново съзнание за собствения ни потенциал, проявено като ново знание, нови способности, нови нагласи, нови умения и по-специално комбинирането на всичките тези компоненти в нещо, което можем да наречем професионализъм.
Ученето не е само интелектуална дейност. Твърде често в училище се преподават единствено интелектуални методи на учене. Обучаването може да се разглежда като пасивна за ученика дейност, докато ученето е активно. В преподаването учителят е основната фигура, докато при ученето важен е учещият. Разликата между тези две концепции е огромна.
Самостоятелното учене и ученето да учиш стоят в центъра на личностното развитие.
Заобикалящата среда и другите хора са изключително важни за ученето, тъй като те сформират контекста и добавят допълнителен смисъл за учещия. В съвременното общество интелектуалният капитал е заменил по-традиционното значение на капитала, необходим за успех в бизнеса или в живота.
Установено е, че съществуват различни начини на учене, които ангажират целия човек, включително елементите на интелекта, емоциите, тялото и мисловните способности.
Учене чрез преживяване и стилове на учене
Питър Хъни и Алън Мъмфорд правят класификация на различните стилове на учене. Според тяхната теория всеки човек се учи от специфични ситуации.
Умението да прилагаме различни стилове на учене означава, че човек е способен да учи от най-различни ситуации и преживявания, като по този начин максимизира своите възможности за учене.
Затова в известен контекст обучаването се превръща във възможност да се замислим върху собствения ни опит и да се поучим от него.
Ученето от опит се разглежда като процес в четири етапа. Няма значение колко време отнема този процес, важното е да се премине от фазата на преживяване към осмислянето на преживяното, критичен анализ на преживяното и обобщаване, за да се стигне до планиране на използването на новопридобитата компетентност.
Етап 1 – Ние действаме и преживяваме - това е част от нашето ежедневие или предварително режисирана възможност.
Етап 2 – Наблюдаваме и размишляваме върху онова, което ни се е случило.
Етап 3 – Правим изводи от преживяването и обобщаваме.
Етап 4 – Прилагаме новопридобитата компетентност или планираме ново преживяване.
Според своя личен стил на учене, човек е активист, мислител, теоретик или прагматик, в съответствие с четирите етапа на учене.
следва...
ШИЗОФРЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ.
Няколко начина да отслабнем без изморите...
