История на мъжките сълзи
Мъжете и сълзите не са взаимно изключващи се понятия, ала толерантността към мъжкия плач варира във времето и културата. В древногръцката и римската история и литература намираме редица сведения за мъжки сълзи. В „Илиада” липсва конфликт между героичните качества на Одисей и десетките епизоди, в които той плаче за дома и близките си и оплаква загиналите си другари. Затова пък не страда от самота и разочарование - недостойни емоции според древните гърци. Старият завет също описва трогателни сцени с мъжки сълзи. Древните евреи плачели като част от моленията към Бога и преди битка. Авторите на Евангелията на доста места описват как плаче Исус. Вероятно вдъхновени от тази емоционална искреност, ранните църковни мислители считат сълзите за дар и естествено следствие на духовните, дори трансцедентни преживявания. Подобно на древните гърци теологът Тома Аквински очертава граница между плача на публично място като характерна особеност на еврейската култура и идеята, че е най-добре да плачеш далеч от любопитни очи. Средновековните японски и европейски епоси са обилно напоени с мъжки сълзи. Великите воини в „Беоулф” и „Приказката за Хейки” проливат реки от сълзи над великите духовни въпроси и заради смъртта на своите бойни другари. И докато древните воини плачели заради войната, мира и идеалите, жените леели сълзи за своите романтични и платонични любови или просто от тъга, самота или неудовлетвореност.
Епохата на романтизма се отнася толерантно, дори почтително към мъжкия плач. Периодът изобилства от сантиментална литература и произведения на изобразителното изкуство, които показват мъже и жени, които се прегръщат и милват облени в сълзи. Сълзите се възприемат като доказателство за искреност, честност и почтеност. Просвещението въвежда един по-рационален идеал за мъжественост. Сълзите губят своята стойност на абсолютна добродетел и нерядко се заклеймяват като манипулативни, нелогични и лъжливи.
През Викторианската епоха тези добродетели се отъждествяват с прекрасната женственост и се ползват с уважение. Жените се възприемат като нежни и крехки създания, изтъкани от емоция и любов. Сълзите неизменно се свързват с представа за уязвимост и покорство, затова подхождат повече на жената, отколкото на мъжа. Така с настъпването на 20-ти век се утвърждава идеала за железния мъж със стиснати устни и сухи очи.
Мъжките сълзи днес
Културата на мъжкия плач продължава да се развива в наши дни. Макар да очакваме мъжете да плачат значително по-рядко от дамите, в някои случаи мъжките сълзи се оказват по-приемливи от женските, поне по високите етажи на политиката. За мнозина сълзите са доказателство за чувствителеност и смирение, за благ и сговорчив характер. Което пак оставя мъжете в сивата зона. Някои психолози съветват мъжете да развиват своята интуитивна, емоционална страна. Други се придържат към философията «не можеш да изцедиш сълзи от камък». Златната среда е някъде по средата между тези две доктрини. В края на краищата, стоизицмът отдавна не е на мода. Разбира се, има моменти когато мъжът изпитва толкова дълбока тъга или неудовлетвореност, че трябва да изпусне парата. Проливането на някоя и друга мъжка сълза за нещо наистина значимо няма да превърне мъжа в мекушав „женчо,” който подсмърча докато гледа захаросана романтична комедия и кара околните да се чувстват неловко.
