Водата утолява жаждата без разлика от възраст, пол и сексуална ориентация.

Въздухът или енергията на всемирната жизнена сила изпълва земните създания с желание за живот без да се интересува дали са бели, черни, два тона по-мургави или три степени по-разкрепостени от ЧОВЕКА В КАЛЪП.

Възрастта не е грях, нито порок, нито дори старост – тя е мъдрост, знание, броеница от преживявания, родова памет... Сещам за се онази приказка от читанката за втори клас, която разказваше за внучето, което се заело да дялка гаванка от парче дърво – “за да те храня в нея когато остарееш, тате... ”

И се питам защо човекът, този връх в еволюцията и сътворението, е толкова подвластен на изкушението да мери всичко и всички с един аршин и то не някакъв справедлив, безпристрастен и хуманен – тоест човечен аршин – и със закостенял, ошипен, грубо одялан и режещ аршин... Нямам отговор. Търся го – непрекъснато – в историческата обремененост, в догмите на патриархалното общество, в другите. Но един вътрешен глас ми нашепва, че истинската причина е в мен. И че най-напред трябва да променя себе си, да се превърна в кристално огледало, което да отразява само добро и да рикошира грозното, несправедливото, нечовешкото.

Добротата е заразителна, затова не след дълго кристалните огледала ще станат десетки, стотици, дори хиляди и когато постигнем онази “критична маса”, за която говорят философите от края на 20 век, светът ще се превърне в обетованата земя, за която всички мечтаем. Не е трудно, мисля си – трябва само да опитаме.