Без никаква връзка с личностното развитие, започвам една минирубрика на останалите непреведени шедьоври - кой знае, може някой издател да си ги хареса и да се престраши да ги издаде телом или духом (разбирате ме - във физическо, етерно или емоционално тяло) 

Смирено да поискаш прошка?

 Не знам как трябва да бъде преведено заглавието – не толкова смирено, колкото с унижение (eating crow), но тук има игра на думи, защото главният герой Марк Басет пише рецензии за храната и обслужването в ресторантите. В колонката си във вестника той е безпощаден и остроумен критик, който се харесва на читателите. Но един главен готвач се самоубива – пъха се в пещта на ресторанта и се опича, като преди това залепва на вратичката рецензията на Басет. Всички (включително издателят на вестника) уверяват критика, че той не е виновен за смъртта на готвача, но той решава да се извини лично на вдовицата и детето на самоубиеца. Получава опрощение и чувства такова облекчение и дори щастие, че решава да поиска прошка от всички, които смята, че е наранил през живота си. Жената, с която живее – Лин, - смята, че се е побъркал, но нищо не е в състояние да го спре. След поредица извинения той иска прошка и от момичето (Джени), което навремето го е “лишило” от девствеността му и той се хвали на момчетата. Тя работи във външното министерство и като чува извинението му, го записва. Точно когато е на път да бъде уволнен, понеже вече пише кротки и благи рецензии, Джени го извиква и представя на екип, който основавайки се на писанията на професор Шенке, иска към ООН да се създаде служба за искане на прошка, тъй като между различните народи с течение на времето са се създали непримирими вражди и лошите чувства водят до лоши отношения. Всички са очаровани от извинението му към Джени, в което той рони сълзи, и го назначават за Главен молител за прошка към ООН. Казват му, че по законите за искане на прошка, формулирани от професор Шенке, той е много подходящ за целта, тъй като майка му е англичанка, а баща му – швейцарец. Родът на майка му през вековете е свързан с колониализма, търговията с роби и с всички войни. А колкото до Швейцария – тя е виновна за всичко останало. И той започва да обикаля света и се извинява за всичко – колониализъм, геноцид, войни, робство и т. н. и т. н. И много го бива. Всички го харесват, с изключение на професора. Забогатява, макар че това много не го интересува, но се променя и става “задник”. След като преяжда с шоколадови сладкиши, получава задушаване от алергия и решава да приеме офертата на американеца от екипа за прошка, който му предлага заедно с руснака да се прехвърлят към корпорациите, които също имат за какво да се извиняват на обществото. Забърква се в конфликт между Грузия и Абхазия във връзка с руска петролна компания, оказва се, че е изигран и натопен от горните двама, и всички го презират. В резултат – се връща към стария си живот и май е по-щастлив. Всичко това е преплетено със спомени от детството, страхотни вкуснотии и фантастичен хумор.